РАЗПУ̀ШВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпу̀ша се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. За огън или нещо запалено — започвам силно да пуша, да димя. Тя тури да готви нещо на огнището, което се разпуши сред стаята. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 79.
2. За човек — започвам много, твърде начесто да пуша цигари. — От няколко дни много си се разпушил — цигарата не излиза от устата ти.